Had I known how to save a life

имам нужда да изливам чувствата си, а същевременно ме е страх да го направя.
да искаш да направиш нещо, защото знаеш, че ти е необходимо.. но същевременно да те е страх от това нещо. мисля, че е нормално, въпреки всичко.
толкова често се нервирам и натискам restart на компютъра си.
защо не мога като се ядосам или нещо друго се случи.. просто да натисна копченцето restart на сърцето си?
тогава всичко би било прекрасно. като при компютъра, you know. след рестарта всичко е наред, няма никакви проблеми и ти се потапяш в своя въображаем свят.
понякога човек се нуждае да рестартира за малко сърцето си, за да се освободи от предишните притеснения и проблеми.

Сигурно съм те загубил,
мое чувство за хумор..


страхотен текст.
докато си качвах снимката забравих защо всъщност реших да пиша. не беше нещо изключително важно.
придобивам гаден навик да ме мързи да пиша главни букви.

егати, винаги нещо трябва да се провали, съвсем не е честно.
а аз съм ужасно, ужасно странен човек. напоследък се очудвам повече от себе си, отколкото от другите хора.

стигам до някакви супер велики умозаключения, чак започвам да се чувствам глупаво

sun

ти си силен шум.
може би сега
само за мен ще си
рокзвезда.


остава много сериозно ме превзема. отново. и ми е ужасно, че няма да мога да ги видя след два часа. в такива моменти ми се иска да живея в София.